fuck-this-life.alle.bg
...WAR IN MY MIND...
Когато мислите ти се бунтуват в подсъзнанието ти..когато спомените те връхлитат..Когато изкушението и затихналите чувства надделеят над разума..Какво става тогава?Какво става,когато грешката просто се случи и всички страдат заради това?
КАКВО? 
Резюме:
От деца бяха неразделни...След 13 години от запознанството им тя го обикна...Чувствата и бяха силни..Тя го обичаше,той нея не..Тя му вярваше,той на нея не...Тя искаше да бъде негова,той не я допускаше до себе си..Тя му призна чувствата си той изчезна без да и каже къде отива..Тя остана само със споменът за онази незабравима вечер,а тогава тя бе едва на 16...След години съдбата отново ги събра...Тя като глупачка отново се влюби в него,а той я отблъсна за пореден път...
To be continue...

Chapter 1

Преди 5 години...
24.12.2010..
Оливия и Хари бяха по-близки от всякога..Хари беше на 17 а Лив на 16..Те имаха няколко месеца разлика.Сега двамата бяха самички в къщата на Хари,за да отпразнуват Коледа,понеже семействата им бяха заминали на ваканция в планината,а те мразеха студа.Повече ги влечеше слънчевият плаж...Двамата бяха много щастливи,че са заедно.Не.те не бяха гаджета,но бяха по-близки и от брат и сестра..Сега се гонеха из къщата като деца и Оливия бягаше надолу по стълбите пищейки ''помощ'' а Хари се кикотеше след нея..От деца правеха така.Или се боричкаха,или се гонеха или правеха някакви глупости...Оливия стигна до дивана и се тръшна с цялата си дължина,защото беше твърде изморена,за да бяга още..Хари се засмя,засили се и се тръшна в скута на лежащото момиче...Оливия се засмя,удари го лекичко на шега и се опита да стане но той и тежеше..
Оливия- Хари стани..тежък си
Хари- Няма!
Оливия- Тогава ти губиш..
Тя се усмихна невинно и го избута на земята..Хари тупна долу и се засмя детски..Оливия се надвеси над него от дивана и сочейки го с пръст се изсмя победоносно..Хари сбръчка вежди и я дръпна за ръката..Лив падна върху него и се усмихна..Тя се разположи удобно върху Хари и положи краката си от двете му страни..Той се смееше и я гледаше докато се намества отгоре му..Тя легна върху тялото му и подпря лакти на гърдите му,след което положи лицето си върху дланите си..Примигна няколко пъти и погледна Хари в очите...
Хари- Смаза ме поничке..
Оливия- И ти мен прасчо..Сега ти го връщам..
Хари направи смешна физиономия,която винаги разсмиваше Лив..Смехът отново я завладя и лактите и се хлъзнаха..Лицето и се озова на милиметри от това на Хари..И двамата се смееха несъзнавайки случващото се..След около минута двамата спряха да се смеят и съвсем сериозно се погледнаха в очите..Лицата им непринудено започнаха да се приближават бавно..
Оливия- Да не би да
Хари- А защо не?!
Оливия- Щом мислиш..Оливия бавно долепи устните си до тези на Хари..След секунди те вече се бяха впуснали в първата си истинска целувка..Хари бутна Оливия и те размениха местата си..сега Хари прокарваше устните си по шията на Лив...Те неусетно правеха грешка която щеше да съсипе всичко..всичко,което бяха изградили през годините...Не след дълго те се унесоха и започнаха да го правят...
---
Хари оглеждаше стаята внимателно,докато обмисляше всичко с детайлите му...Той не можеше да понесе това,че най-добрата му приятелка,момичето което познаваше от както се помни,момичето което обичаше повече от всичко на света сега беше в ръцете му..Той знаеше,че между тях няма да може да има нищо и знаеше,че тя ще страда и ще го намрази..Сега нежното момиче лежеше върху гърдите му и спеше..Хари знаеше,че и тя го обича толкова колкото и той нея,но те не могат да бъдат заедно защото той ще я нарани рано или късно колкото и да не иска..знаеше много добре какво ще стане.Този път за да предотврати кръговратът той реши да напусне градът,животът,сърцето на Оливия..Хари сви очи и няколко сълзи се стекоха от зелените му очи..Той целуна нежно Оливия и стараейки се да не я събуди се измъкна лекичко..Той облече набързо дрехите си  и със сълзи в очите целуна Оливия и напусна къщата...

**************
Сега
24.12.2015

Оливия ходеше бързо към къщата на гаджето си-Луи щастлива и от друга страна гневна,че ще види Хари след толкова много години..тя все още го мразеше и обичаше,но не знаеше кое чувство преобладава..Лив най-накрая стигна до къщата и почука на вратата..Отвори и Луи..Щом видя веселата му физиономия всички гадни чувства изчезнаха..
Оливия- Честит рожден ден Луиииии..
Тя го сграбчи в силна прегръдка и после му даде подаръкът..
Луи- Не беше нужно..ти си най-големият ми подарък..
Оливия-Много си сладък..хайде отвори го..
Луи махна капака на кутията и от вътре изскочи едно малко пясъчно лабрадорче..
Луи- Миличка прекрасно е..
Луи целуна Оливия и я завъртя във въздуха...След като Луи набута кутията в ръцете на Лив и гушна кученцето кошмарът на момичето започна..Хари се появи и тя си спомни всичко подробно..
Хари- Луи къде е сла....
Луи- Хари това е Оливия..гаджето ми..най-накрая ви запознах..
Оливия сведе погледа си и очите и се напълниха със сълзи..
Луи- Мила запознай се с Хари...
Оливия бавно пристъпи към Хари и го погледна в очите..Той също се бе просълзил..Техните чувства не се бяха изпарили въпреки годините...Не винаги времето лекува...

Следва продължение.....
Ще напиша некст ако има поне 5 човека които я четат!! (: 

Chapter 2

Хари стисна ръката на момичето и присви устни..
Оливия- Променил си се...
Хари- Ти също..станала си още по-красива..
Оливия- Е Луи да влизаме..
Луи- Ама вие познавате ли се ??
Оливия- Мхм..нека забравим..сега да отиваме при гостите..
Луи прегърна Оливия и Хари тръгна след тях..Луи запозна Лив с другите момчета и започнаха празненството..Лив се запозна и с родителите и сестрите на Луи...Празненството започна..Всички танцуваха,пиеха,забавляваха се..Оливия избягваше Хари,колкото и той да се опитваше да осъществи контакт с нея..Въпреки присъствието на  Хари,Оливия се забавляваше с гаджето си..Луи се измори и седна да си почине,а Лив се изгуби сред тълпата..Тя започна да търси някой познат,но нямаше този късмет..Скоро се блъсна в някой и погледна нагоре..Очите и се засякоха със тези на Хари,които сега бяха тъмно зелени..Това означаваше,че беше ядосан..
Хари- Оливия не бягай!!
Оливия- Какво искаш да направя??Да ти се хвърля на вратът??
Хари- Това вече е минало!Не го ли забрави вече??
Оливия- Хари как се забравя нещо подобно??Ти да не би да си го забравил??
Хари- Да..не..Оливия стига..нараняваш ме когато правиш така..
Оливия- И ти ме нарани преди 5 години на същата дата по това време,но не ти пукаше нали??Тръгна си и ме остави объркана,самотна,съкрушена..Дори на погребението на мама и татко не дойде..Хайде бягай при Тейлър и ме остави намира!
Хари- Няма!Не искам..Съдбата ни събра след толкова  време..няма да ти позволя пак да се отдалечиш от мен!
Хари хвана ръката на Оливия и я задърпа нанякъде..
Оливия- Пусни ме Хари!!Причиняваш ми болка..Къде ме водиш??
Момичето задаваше хиляди  въпроси докато Хари просто я дърпаше към някаква стая без нищо да каже..
Той я бутна в една стая,влезе след нея и затвори вратата завъртайки ключа..
Оливия- Искам да си вървя..Не искам да дишам един въздух с теб!!Гаджето ми има рожден ден..искам да съм с него!!
Хари- А аз искам да съм с теб..
Той тихо прошепна това и бутна Оливия на леглото.Хари бавно се приближи и застана над нея започвайки да приближава устните си към нейните..След секунди те се сляха..
Оливия- Хари остави ме!!Това е грешка която няма да повторя!!Аз обичам Луи!!
Хари- А аз теб..
Оливия- Недей..не ме наранявай отново..
Хари- Това ще е най-хубавото нещо в живота ти..довери ми се!
Хари продължи да целува Оливия по вратът и започна да свлича презрамките на копринената и рокля...
Оливия- Хари махни се!!Ще извикам Луи!
Хари- Оливия обичам те...
Оливия- А аз обичам Луи..разкарай се..не съм играчка за една нощ!!
Оливия избута Хари от себе си и и се изправи връщайки тънките презрамки на роклята си където им е мястото..
Хари- Лив спри!!
Оливия- Няма!!
Хари стана от леглото и настигна Оливия за ръката..С едно движение той завъртя момичето към себе си и притисна слабото и тяло до своето..
Оливия- Пусни ме!
Тя изсъска това в лицето му,което сега беше на милиметри от нейното..
Хари- Не искам..
Оливия- Хари пусни ме..ти си минало.вече не съществуваш за мен!!
Хари целуна Оливия неочаквано и я притисна още повече до себе си..
В този момент вратата изскърца..Лицата и на двамата се извъртяха в тази посока..Очите на Оливия срещнаха тези на Луи,които сега се пълнеха със сълзи и гняв..
Тя мигновено се отскубна от Хари и изтича до вратата,но Луи я затръшна под носа и...
Оливия- Ти си виновен..Нещастник!!
Тя избяга след Луи и остави Хари насаме с мислите му..
Защо отново всичко се обърка ?? 

ИМА ЛИ СМИСЪЛ ИЗОБЩО ДА ПРОДЪЛЖАВАМ??

Chapter 3

Болката,която се таеше вътре в Оливия нарастваше с всяка секунда и сълзите в очите и ставаха все повече и повече..Тя настигна Луи и хвана ръката му..
Луи- Оливия пусни ме!!
Оливия- Луи моля те почакай..Аз искам да ти обясня всичко..
Луи- Точно на рожденият ми ден ли Лив?? 
Оливия- Това беше грешка..Съжалявам..Аз съм глупачка..
Сълзите се спускаха по лицето на Оливия а Луи все повече искаше да я прегърне..Накрая след 2-3 минути мълчание Луи обви ръцете си около Оливия и я притисна до себе си ..Вдиша от ароматът на плодове,който се носеше от косата и и тя в същият момент  го прегърна със всичка сила,сякаш нямаше да го пусне никога..
Луи- Моля те не го прави отново..
Оливия- Лу ела за малко в онази стая..
Тя се отдели от силната прегръдка и задърпа Луи към стаята..Те влязоха и седнаха на леглото..Хари вече го нямаше..Лив реши да разкаже всичко на Луи..Включително и случилото се онази вечер...След дългият разговор Луи и Оливия решиха да слязат долу и да изпратят гостите..Партито явно щеше да приключи..
Оливия- Луи не прекратявай партито..не ми е проблем да спя в хотел..
Луи- Ти се шегуваш нали??А и ти си ми достатъчна..никой друг не ми трябва..
Оливия- Обичам те..
Луи- Аз теб повече..
Оливия- Луи момчетата тук ли ще спят ??
Луи- Мхм..Лиам с Дани,Пери със Зейн,Хари с Тейлър,а Найл самичък ;д
Оливия- А аз??
Луи- Ами..ако не ти е проблем в моята стая..
Оливия- Естествено,че не..
Луи- Миличка отивам да изпратя гостите..ако се наложи да закъснея се качвай в стаята..аз ще дойда..
Оливия- Добре..ще те чакам..
Оливия и Луи се целунаха след което Лив изгуби гаджето си сред тълпата..Тя въздъхна тежко и заизкачва стълбите..Стигна до стаята и измъчено натисна дръжката на вратата...Стаята беше тъмна..виждаше се само частта осветена от едвам виждащата се луна..Снегът навън се сипеше...Оливия отвори прозореца и вдиша дълбоко свежият въздух,който нахлу в стаята..Побиха я леки тръпки от студа но след секунди те отминаха..Оливия помисли малко и реши,че ще е най-добре да поднови отношенията си с Хари..Тя наистина го обичаше и след това,което той направи тази вечер тя се почувства още по-объркана..Чувствата и към Луи си бяха същите,но тя обичаше и Хари по странен начин..Чу се скърцането на вратата..Оливия бързо извърна поглед на там и видя русокосо момиче..Това беше именно Тейлър..
Оливия- Ти какво правиш тук??
Тейлър- Имам да поговоря за нещо с теб..
Оливия- Аз нямам за какво да говоря с теб.ако обичаш напусни стаята ми..
Тейлър- Не мисля..Първо разговора..Ти не си никаква,за да ми кажеш да напусна така че сядай.Искам да говорим..
Оливия- За каква се мислиш??
Тейлър- Не се мисля а аз съм сто пъти повече от теб..Какво си позволяваш да правиш с Хари??
Оливия- Аз ли??По-точно какво си позволява да прави той с мен??Това не го ли попита?
Тейлър- Млъквай малка уличнице..
Оливия- Ти ли ще ми кажеш дъртачке??
Тейлър- Моля?!
Оливия- Няма нужда да ми се молиш..знамче съм над твоята класа,но чак пък толкова..мне,не мисля..
Тейлър- Как се осмеляваш да ми говориш така малка нещастнице??
Оливия- Можем да поспорим коя е нащастница..да не мислиш,че Хари те обича??Мдаа..когато е пиян адски много те обича..
Тейлър- Кучка!!
Оливия- И ти не ми отстъпваш..
Тейлър посегна да удари Ливно в този момент телефонът на Оливия звънна..Оливия се усмихна доволно и вдигна..
Оливия- Да Луи..но защоо??Окей и аз теб..Целувки..
Тейлър- Какво каза??
Оливия- Какво пък те засяга теб??Айде изчезвай защото ме изнервяш!!
Тейлър се ядоса и високите и токове затракаха по плочките в стаята...Тя напусна стаята и затръшна вратата..Оливия въздъхна облекчително и затвори прозореца..Събу високите си обувки и извади айфона от чантичката си..Набра Картър,но след като видя,че е 1:30 прекрати повикването..Карър беше останала в Лондон защото имаше фотосесия тези дни..
Въпреки външното изражение на Оливия и смелото затапване,отвътре тя изобщо не беше същата..От вътре беше рухнала развалина,която страдаше и изпитваше огромна болка..Тя взе телефонът си решавайки да се подразни с Хари..Отвори опция за писане на съобщение..Набързо написа кратък текст ''укроти си ''гаджето'' Хаз,за да не се налага аз да го направя..Опита се да ме заплашва,но не и се получи..Притеснено ми е за нея..Целувки ^^Лив^^''
По този начин тя малко се разтоварваше.Усмихна се доволно и остави айфона на страна..Тя се изправи и разкопча ципът на роклята си..пусна я на страна и отиде до гардеробът,в който очевидно имаше дрехи на Луи..Взе си една негова тениска и я облече.Всъщност тениската и стигаше до коленете..Оливия отиде в банята и отстрани гримът си..Тя легна на спалнята и покри тялото си с дебелата завивка..Луи и беше казал,че ще се забави,понеже ще кара родителите си и сестрите си при баба си и дядо си,защото в тази къща е станало пренаселено..Оливия видя,че айфонът свети и го взе..''имате съобщение от Хари''Тя отвори съобщението..''Какво искаш от мен Оливия??Тейлър не е способна на нещо подобно..повече целувки -Хари-''
Тя се ядоса и отвърна подобаващо на този удар ''Явно не знаеш каква кучка е тя..е скоро ще разбереш от интернет глупави красавецо...лека и адски много целувки ^^Лив^^''...След по-малко от минута тя получи отговор..''Чакам си целувките..лека...сигурно ще ме сънуваш тази нощ хх -Хари-''...Оливия се усмихна и написаа последното съобщение ''Мечтай си красавецо..Луи ми е в мислите не ти..а и нямам време за странични хора..ще говорим утре..свършват ми SMS-ите а трябва да пиша на гаджето си''...Тя остави телефонът и затвори очи.След минути се унесе в спокоен сън..
Хари прочете съобщението и сякаш като разбра,че Луи не е с Оливия се успокои..Тейлър се намести до него в леглото и обви ръка около него,опитвайки се да го прегърне,но Хари я избута и стана от леглото..
Тейлър- Къде отиваш миличък??
Хари- Където искам ''миличка''..
Хари затвърди на миличка и излезе от стаята...Той тръгна към стаята на Оливия..Защо пак опитва да развали всичко?!Той знае,че няма да е добре и за двамата..Ами ако Луи пак ги хване??Или пък ако  Оливия не го допусне до себе си?! 

5 коментара за некст (:

Chapter 4

Хари си пое дълбоко въздух и закрачи по тъмния коридор към стаята на Оливия и Луи...Той докосна дръжката и бавно я натисна надолу.Вратата се отвори и Хари видя момичето което спеше на спалнята..Той бавно пристъпи към леглото и седна до нея...Прокара пръсти през косата и,която сега се беше разпръснала по възглавницата и после нежно целуна бузката и..Той тъкмо щеше да си легне,когато малкото пухкаво същество нахлу в стаята и започна да лае..Това беше подаръкът на Луи от Лив за рожденият ден..Хари се замисли и се сети,че на излизане Луи все кученцето със себе си..Това значеше,че Луи се е прибрал..
Хари- Млъкни по дяволите!!Шшшшшт!!
Хари правеше разни движения с ръцете си срещу животното,но то не спираше да лае..Оливия се размърда и отвори очи..Още сънена започна да разтърква очите си..
Оливия- ЛуЛу млъкни!!
Тя отвори очи и видя Хари..
Оливия- Какво правиш тук Харолд ??
Хари- Дойдох да те видя,но това изчадие не спря да лае..
Оливия- Не обиждай ЛуЛу..ти си си виновен..изчезвай веднага!!
Хари- Искам да съм с теб!!
Оливия- А аз не...Чупката..колко е часа??
Хари- 2:01..
Оливия- Мда мерси.сега напусни стаята!!Тейлър сигурно вече не издържа..бягай при нея..
Хари- Знам,че ревнуваш колкото и аз...
Оливия- Хах..мечтай си..махай се преди Луи да е дошъл..ще навлечеш неприятности и на двама ни.пък и си само по боксерки..Може да си помисли нещо -.-
Хари- Добре,но няма да се откажа лесно!!
Той целуна Оливия,а тя го отблъсна и му посочи вратата...Извика ЛуЛу при себе си и погледна айфона..Реши да се обади на Луи..Тя тъкмо натисна ''позвъни'' когато той влезе с огромно плюшено мече в стаята..
Оливия- Луииии...
Тя остави ЛуЛу на леглото и се хвърли на вратът на Луи..
Оливия- Леден сии..
Луи- Гушни ме и ще се стопля..
Те се засмяха и Луи даде мечето на Оливия..
Оливия- Лу къде намери по това време мече??
Луи- За теб ще намеря и динозаври..
Оливия- Обичам тее..
Луи- И аз Лив..Ти защо не спиш??
Оливия- Бях заспала,но ЛуЛу ме събуди..
Луи- Лоша ЛуЛу..Ако искаш да си лягаме...
Оливия- Защо не..
Те си легнаха..Луи гушна Оливия и тя легна на гърдите му..
Не след дълго Луи заспа..При Тейлър и Хари беше същото,но Оливия и той не можеха да спят..И двамата се обичаха прекалено много,но Оливия не искаше пак да повтаря грешката от преди 5 години..Не знаеше дали да се довери на Хари и да пренебрегне чувствата си към Луи или да продължи да се съпротивлява с това което изпитва към Хари,за да остане щастлива с Луи...Ако рискуваше с Хари знаеше,че нещата няма да вървят гладко и ще има адски много предизвикателства,но с Луи може би нямаше да се чувства на място и винаги нещо щеше да я дърпа към Хари,така че и в двата варианта рано или късно щеше да сгреши..
А дали ще го направи??
На сутринта Оливия се събуди.Обърна се и видя че Луи го няма..На възглавницата му имаше само бележка..Тя се прозя сънено и я погледна ''Миличка ще се върна довечера.Съжалявам много,но Фийби се е разболяла и трябва да я водим на лекар..целувки Луи хх''
Лив се изправи и помилва спящото кученце..Тя отиде в банята и си взе душ..Облече това и си пооправи прическата и грима..Слезе долу,но нямаше никой..Тя отиде в кухнята и си направи кафе..След като отпи една глътка от кафето тя усети нечии ръце на талията си..Оливия бързо остави чашата и хвана тези ръце..Вдиша от ароматът и усети парфюмът на Хари..
Оливия- Какво правиш Хари??
Хари- Гушкам те..
Оливия- Ами Тейлър??
Хари- Тя си замина рано сутринта..ако тя ти е проблема..вече сме сами..
Оливия- И??
Хари- Искам да дойдеш с мен за малко..трябва да поговорим...
Оливия кимна и тръгна след Хари,който я държеше за ръката...Те се качиха в стаята му и Хари завъртя ключа..Оливия се обърна и го погледна объркано,а той се усмихна доволно и с бавни крачки се запъти към нея,докато тя стъпваше назад...

Много тъпа част,но обещавам другата да е по-интересна ;р
За некст 5 коментара (:

Chapter 5

Тя вървеше назад,а Хари вървеше към нея..Скоро Оливия стигна до стена..Тя не отделяше очите си от тези на Хари,които бяха тъмно зелени в момента...Тя се изчерви при споменът от онази нощ и отвори устата си за да каже нещо..
Оливия- Х-хари..ние сме само приятели..
Хари- Лив моля те...Знам,че и ти ме обичаш..Знам,че имаш чувства към мен..Нека това да е нашата малка тайна..
Оливия- Но Хари,това няма да е никак лесно..Може би ще съжаляваме за това..
Хари- Никога..довери ми се Лив..
Оливия- Как да ти се доверя след случилото се??Как Хари??
Хари- Обичаш ли ме Оливия??
Оливия-.........
Хари се подпря с едната ръка от лявата страна на Оливия,а с другата хвана брадичката и и повдигна лицето и...Тя отново се загледа в очите му..Видя пламъчето вътре..Тя знаеше,че той не лъже...
Хари- Погледни ме в очите и ме излъжи Лив..Хайде кажи ми,че не ме обичаш...
Оливия- Аз..аз..не мога!
Хари- Обичаш ме нали??
Оливия- Нека не си играем с огъня..и двамата може да изгорим в него..
Хари- Но ще сме двамата..Хайде Лив..кажи тези 2 думички и всичко ще се нареди както трябва..
Оливия започна да усеща напрежението..Думите бяха на езика и,но тя се страхуваше да ги каже..Искаше го до болка,но не смееше,защото знаеше,че Хари не е обикновен,и рано или късно ще прецака нещата...Въпреки това тя несъзнателно ги каза..тези две прости думички...
Оливия- Обичам те!По дяволите...защо съм влюбена в идиот като теб??
Хари- И аз те обичам Лив...
Оливия- Хах...Повярвах ти..
Хари- Оливия ти си всичко за мен..Когато те виждам с Луи полудявам..Когато се сетя,че той може да те има,а аз-не тотално изпадам в истерия..Когато гледам перфектното ти тяло и прелестните ти устни и знам,че те няма да са мои умирам вътрешно..Без теб моят свят не съществува..
Оливия- Не си мисли,че след няколко такива думи ще ме имаш отново..не съм глупачка..Ти ме изгуби преди 5 години.По това време аз плачех и режех вените си с бръснарското ножче..
Хари- А аз пиех поредната бутилка уиски,за да намаля болката..
Оливия- Щом си ме обичал защо ме заряза??Кажи ми!!
Хари- Защото знаех какъв задник съм!!Знаех,че рано или късно ще те нараня...Сега обаче нещата са различни...Без теб не ми се живее Лив..
Настъпи гробна тишина..Хари и Оливия се гледаха ядосано и размишляваха усилено върху случващото се,до моментът в който сляха устните си..Целувката  се задълбочаваше все повече и повече..Двамата имах нужда да си поемат дъх,но не искаха тази целувка да свършва...Те отделиха устните си и опряха челата си едно в друго...Сега дишаха трудно и поемаха въздухът на големи глътки..
Хари- Сега вярваш ли ми??
Оливия- Мислиш ли,че трябва да поемем рискът??
Хари- Мхм..Никой няма да знае..това ще си е нашата тайна..
Оливия- Ами ако нещо се обърка??
Хари- Аз ще оправя нещата..
Оливия- Не мога да повярвам,че го правя..П-приемам..
Хари- Обичам те..
Оливия- И аз...
Те отново се целунаха и Хари взе Оливия на ръце..Занесе я до леглото си и я остави за да легне...
(не ми се пишат глупости в момента..ако искате може някой друг път ;д)
***
Оливия се събуди и видя Хари до себе си..Погледна уплашено към часовника на ръката му и щом видя,че сега е 17:45  веднага се изправи..
Оливия- Хари..ставай!!Луи ще се прибере след минути..
Хари- Още 5 минутки...
Оливия- Оф Хари ствай!!
Хари- Добре де..
Той сънено стана и се облече...
Оливия- Не мога да си намеря нещата...
Хари- По точно??
Оливия- Ъм..части от бельото,пуловерът..
Хари- Тръгвай аз ще ги намеря..да не рискуваме!
Хари издърпа Оливия и я целуна..Тя отвърна на целувката му,събра си намерените неща и изтича в стаята си..

Извинявам се,че стана толкова кратка,но нямам много време ;(( Обещавам,че ако мога ще напиша още една част днес,а ако не утре ще я напиша дългаааа ;д...За да не питате утре след 13:00 очаквайте некст (:

Chapter 6

Оливия притича до стаята си и натъпка дрехите в коша за пране..тя съблече бельото си и го сложи при другите дрехи..Затвори вратата на банята и пусна душът..Горещата вода започна да се стича по тялото и..Оливия започна да обмисля случилото се с трезви мисли..Тя отново се беше вързала на номера на Хари..Отново беше попаднала в капана му..Защо??...Оливия прокара пръсти през мократа си коса и после ги проплъзна по лицето си размазвайки останалият грим..Тя се облегна на стената покрита с плочки и плавно седна на земята..Водата се стичаше по нея и я караше да настръхне..Тя присви очи и няколко сълзи се сляха с водата,която течеше от горе..
Оливия- Защо съм такава глупачка??Защоо??Как можах?Аз отново се хванах в капана му..сега животът ми е провален..Защоо??
Оливия плачеше с глас..Чак сега осъзнаваше каква грешка е направила..Тя чу че на вратата на банята се чука..
Луи- Лив..миличка добре ли си??
Оливия се стресна когато чу гласът на Луи..Тя се изправи и преметна няколко мокри кичура коса от лицето ли..
Оливия- Да миличък..добре съм..ей сега излизам..
Луи- Чакам те..Нямам търпение да те гушна..
Оливия- И..и аз..
Оливия изсипа малко шампоан в ръката си и започна да го втрива в косата си..Тя се изкъпа и обви хавлията около слабото си тяло.Погледна се в огледалото и видя торбичкие под очите си..Потърка ги с пръст и натиса дръжката на вратата поемайки огромно количество въздух..
Оливия- Лу какво правиш??
Луи- Гледам..туитър..снимки..
Той говореше накъсано..погледът му беше забит в телефона и не се отместваше..Оливия погледна странно и се приближи до Луи..
Оливия- Какви снимки гледаш..
Луи- Няма значение..облечи се..след малко отиваме на едно място..
Луи остави телефона на леглото и принудено се усмихна на Оливия..Тя отиде до гардероба си и се облече..Лив избра това . Разреса косата си и я върза на висок кок..Тя седна на леглото и погледна телефона на Луи..Когато видя снимката на екрана очите и се разшириха..Тя взе телефонът и го приближи към лицето си с надеждата това да е илюзия но не...
Оливия- Божичко това сме аз и Хари..
Тя стреснато пусна айфона слагайки ръка на устата си..В този момент се чуха крясъците на Луи..Тя изтича до стаята от където се чуваше крещенето и влезе..Вътре бяха  Хари и Луи..Луи беше хванал Хари за яката и го беше притиснал до стената..
Луи- Мислих те за приятел идиот такъв!!Доверих ти се..разчитах ти да я пазиш,а ти..ти я вкара в леглото си..Защо Хари??Защоо??
Луи крещеше с цяло гърло..
Оливия- Луи..
Погледите на двете момчета се спряха на Оливия..
Луи- Оливия  напусни и започвай да си стягаш багажа!!Казах ти,че заминаваме..
Оливия кимна и напусна стаята облягайки се на вратата..Тя се сети какво може да причини Луи на Хари в гнева си и остана до вратата...Започна да подслушва..
Хари- Луи ти не знаеш какво има между нас..
Луи- Какво има??Сигурно си я надрусал или си я напил..познах ли??
Хари- Луи не..Луи- Млъкни задник такъв!!Мразя те!!Ще ти вчерня живота..обещавам ти..ще те стъпча и няма да оставя следа..Кълна се..И повече няма да видиш Оливия!!
Луи изплю последните си думи и Оливия чу стъпките му и започна да бяга към стаята..Тя набързо извади куфара си и започна да тъпче дрехи вътре..
Луи- Готова ли си??
Оливия- Почти..
Луи- Хайде..заминаваме..
Той прегърна Оливия и започна да събира нещата си...

Какво ли беше измислил Луи??Оливия не проумяваше кака така той не и се разкрещя,не я удари,не я заряза или нещо такова..Тя беше доста объркана,но може би решението му беше правилно...



За некст 5 коментара (:

Chapter 7

Оливия следеше движенията на Луи,докато той събираше нещата си бързо и яростно..Погледът и беше празен,но и до някъде притеснен..Няколко въпроса се въртяха в главата и..''Какво ще правя без Хари?'' ; ''Къде ли ще отидем с Луи??'' ; ''Кога ще видя Хари отново??'' и ''Ще понеса ли още една раздяла с него?''..Тя не знаеше отговорът на нито един а адски много и се искаше..
Оливия- Луи къде ще отидем??
Съвсем глухо каза Оливия гледайки право към очите на гаджето си.
Луи- Заминаваме за Ню Йорк..защо питаш??
Оливия- Просто питам..Луи ами бандата??
Луи- Не ме интересува..
Оливия- Но как??
Луи- Лесно..ти си по-важна от всичко..
Оливия- Моля те нека просто да се върнем в Лондон..
Луи- Няма да търпя Хари!!
Оливия- Ако трябва ще сме в отделна къща..моля те Луи..
Луи- Не!!Казах,че заминаваме в Ню Йорк..
Той се разкрещя и Оливия погледна разтревожено към земята..Тя знаеше,че няма да убеди Луи да се върнат в Лондон..
**
Минаха 3 седмици от както Луи и Оливия се преместиха в Лондон..Оливия се измъчваше без Хари..Той беше завладял мислите и сънищата и.Тя копнееше отново да докосне устните си до неговите,отново да усети ароматът на парфюма му,отново да усети топлината на тялото му..Последната седмица тя започна да се държи по-нормално и с Луи възвърнаха предишните си отношения..

Оливия и Луи гледаха филм на дивана,когато телефонът на Лив извибрира в джоба и..Тя го извади и погледна съобщението..Щом видя името на Хари веднага прикри екрана за да не го види Луи и започна да чете.. ''Лив идвам в Ню Йорк..ще се настаня при Тейлър,но искам да те видя..Обичам те хх -Хари''
Оливия се усмихна плахо и погледна към Луи за да се увери,че той не е видял нищо..Той гледаше филмът съсредоточено и не отделяше поглед от телевизора..Оливия написа съобщение на Хари ''Чакам те..липсваш ми адски много..Обичам те хх-Лив''
Тя прибра телефона си,но след малко то извибрира отново..Този път съобщението беше от неизвестен получател.. То гласеше : ''Кучко стой далеч от Хари,ако не искаш да съсипя теб и глупавото ти гадже..все пак Ню Йорк е малък..ще се намерим ;) хх''
Оливия веднага се досети кой е това и прехапа долната си устна..Тя прибра телефонът и се сгуши в Луи..

Стана късно и Луи и Оливия плуваха в басейнът в къщата си..
Луи- Ще те хвана..
Оливия- Не можеш..
Луи- Ако те хвана какво ще ми дадеш?
Оливия- Каквото искаш..
Луи- Хмм..ела туук..
Той започна да гони Оливия из басейна и накрая я хвана..
Точно в този момент Оливия започна да се олюлява..прилоша и..започна да и се гади..Тя положи длан на челото си и сбръчка вежди..
Луи- Мила добре ли си??
Оливия- Не..лошо ми е..Луи ще повърна..
Луи- Нали не е номер за да се измъкнеш??
Оливия- Не..Луи моля те помогни ми да изляза..
Луи хвана Оливия на ръце и я изкара от басейна..Той я занесе до дивана и я положи да легне..
Луи- Да повикам ли лекар?
Оливия- Не!Мразя лекарите..
Луи- Но ако е нещо сериозно??
Оливия- Повярвай ми не е..просто ми донеси чаша вода..
Луи- Добре..
Луи изтича до кухнята..В този момент Оливия видя,че телефонът и извибрира на стъклената масичка..Тя го взе с треперещи ръце и погледна...
''Миличка в Ню Йорк съм..утре в 1700 Луи ще излиза..ще дойда да те взема..целувки,липсваш ми!! хх -Хари ''
Тя леко се усмихна и написа съобщение в отговор ''Нямам търпение да те вида..обичам те до луната и обрано..целувки и прегръдки хх -Лив '' В този момент Луи дойде и Оливия хвърли телефона назад..
Луи- Как си?По-добре ли си?
Оливия- Спокойно Луи..добре съм..просто ми стана лошо..
Луи- Добре..ето ти водата..
Оливия взе чашата и отпи няколко глътки..Тя протегна ръка към Луи,и след като той я хвана Оливия го издърпа до себе си..Тя го прегърна и отметна мократа му коса назад..Бавно долепи устните си до неговите и прекара ръка по мускулестото му тяло,долепяйки го по близо до себе си..тя положи глава на гърдите му и започна  да си играе с пръстите на ръката му..Луи я прегърна и целуна по челото..
Оливия- Хайде да се изкъпем..
Луи- Заедно??
Оливия- Мхм..
Луи се зарадва и взе Оливия на ръце,тръгвайки към банята в стаята им..

**
На другият ден Луи подготвяше документите си за солова кариера..Цял ден той беше зает и не обръщаше внимание на Оливия..
Оливия- Луи обърни ми малко вниманиее...
Луи- Лив снощи не ти ли стигна??
Оливия- Мръсник!!Не говоря за това..скучно ми е...
Луи- Мила трябва да тръгвам..вече е 17:00..Довечера ще се компенсирам..обещавам..
Оливия- Офф хубаво..
Оливия придружи Луи до вратата помагайки му да си облече якето..Тя сключи пръстите си зад тила му..Приближи се до него и го целуна..
Луи- Обичам те..
Оливия- Обичам те..
Те се целунаха отново и Луи напусна къщата..Оливия затвори входната врата и седна на дивана взимайки телефона си..Тя набра Хари и се надяваше той да и вдигне..
Хари- Ало..
Оливия- Хари къде си??
Хари- Лив,мила идвам..тъкмо оставих Тейлър в звукозаписното..
Оливия- Чакам те..
Хари- Идвам..обичам те..
Оливия- Аз повече.
Оливия затвори и изтича до стаята си за да се облече..За да не я разпознаят фенки и папараци,тя реши да се облече по-необичайно..Облече се така и тръгна надолу по стълбите,когато Хари позвъня на вратата...
Оливия изтича и отвори..
Тя веднага се метна на вратът му..Двамата се вкопчиха в прегръдка и не искаха да се отделят..
Оливия- Обичам те..обичам те много..
Хари- Аз повече..повярвай ми..
Оливия- Хайде да тръгваме..не е безопасно тук..
Хари хвана ръката и и я задърпа към роувъра..Те се качиха вътре и Хари подкара към някакъв далечен хотел..По пътя на Оливия отново и прилоша..
Оливия- Хари спри!!Лошо ми е..
Хари- Лив ще те закарам в болница..
Оливия- Не.
Хари- Без ''не''..Отиваме сега!
Оливия- Офф...
Хари обърна колата и зави в посока към най-близката болница..Те влязоха вътре и седнаха за да изчакат пред кабинета за спешни случаи..Дойде редът на Оливия..С Хари влязоха в болничната стая и седнаха на столовете пред лекаря..
Хари- Добър ден...
Д-рът- Добър ден господине..какъв е проблемът??
Хари- Приятелката ми..прилоша и..ако може да я прегледате..
Д-рът- Добре..госпожице заповядайте..
Той посочи едно легло и Оливия легна на него..
Докторът натисна коремът и на няколко места и я попита от кога и е така..Зададе и още няколко въпроса и отиде до бюрото си..Написа и документ и и каза да отиде при специалистът,чието име пише на листа..Оливия кимна и тръгна към изхода на стаята..Хари я последва..Те отидоха до рецепцията и попитаха за номера на стаята..Жената им каза къде се намира и те двамата се запътиха към вторият етаж..Те стигнаха до стая номер 202 и Оливия притеснено почука на вратата..Отвори и една жена..Изглеждаше приветлива и дружелюбна..
Оливия- Добър ден..Д-р Корнелияс ме изпрати при вас..ето документът..
Жената го пое и покани Оливия да влезе в стаята,но направи знак на Хари,че той трябва да стои отвън..Лекарката затвори вратата и Хари започна нервно да крачи пред нея...След не повече от 20 минути Оливия излезе от стаята..Лицето и беше бледо,а погледът и беше притеснен и уплашен..Ръцете и трепереха и сякаш от очите и всеки момент щяха да закапят сълзи..
Хари- Лив какво има??
Оливия-......
Хари- Оливия кажи ми!!
Той разтресе тялото на момичето леко и я погледна въпросително....


10 коментара за некст (:

Chapter 8

Хари опря челото си до това на Оливия и я погледна в очите..

Хари- Лив кажи ми..моля те!!

Оливия- Аз..аз..

Хари- Ти??

Оливия- Бременна съм!!

Тя се свлече на пода до стената и започна да плаче..Хари коленичи до нея и отметна косата от лицето и..

Хари- Лив сигурна ли си??Тестът да не би да е грешен??

Оливия- По дяволите не Хари!!Лекарят пусна кръвта за изследване поне 3 пъти..няма грешка.бременна съм..и вече съм в 4-тата седмица..мамка му!!

Оливия изръга и сложи дланите си на лицето за да прикрие сълзите си..

Хари- Лив не плачи!!

Хари отмести ръцете и от лицето и и я погледна..

Хари- Оливия погледни ме..бебето е мое нали??

Оливия кимна и прибра кичур коса зад ухото си като тихо подсмръкна..

Хари- Ще се справим..ще отгледаме нашето дете..

Оливия- Хари не можем!!Ами Луи и Тейлър??

Хари- Луи е лесен,а Тейлър..ако иска и да ме изкара мъртъв не ми пука!!Ще я зарежа още днес..

Оливия- Но това е огромна..огромна отговорност!!

Хари- Но заедно ще се справим.ще поемем този риск..

Оливия- Хари ти осъзнаваш ли колко грижи създава едно дете?Особено ако си поп звезда!

Хари- Не ми пука Оливия.това дете е наше и ще поемем отговорността..

Оливия- Обещаваш ли??

Хари- Обещавам..

Оливия прегърна Хари и той я целуна,след което сложи ръката си на корема и..Опря челото си в нейното и погледна надолу..

Хари- Това е нашето бебе..осъзнаваш ли колко странно се чувствам сега??

Оливия- А аз какво да кажа??То е в мен..има живо същество вътре в мен...

Хари- След 8 месеца то ще е в ръцете ни..

Оливия- Да..и ще се казва Зак..

Хари- Не..това ще е момиче и ще се казва Дарси!!

Оливия- Ще видим умнико...

Хари- Не плачи...моля те..

Оливия- Хари това са адски много препятствия и трудности.не съм сигурна,че мога да рискувам..ами ако нещо се случи??

Хари- Не мисли за това сега..мисли само за щастливият ни живот,който те първа започва..

Оливия изви устните си в почти незабележима усмивка и погледна Хари,който тъкмо се изправи..Той и подаде ръка и тя се изправи..Те се хванаха за ръце и тръгнаха към изхода на болницата..

Оливия- Сега какво ще правим??

Хари- Първо ще те прибера у вас..после ще кажа на Тейлър и ще дойда да те взема..ти реши как ще кажеш на Луи..ясно??

Оливия- Мхм..

Хари- Аз ще оправя визите и паспортите..къде искаш да заминем??

Оливия- Нова Зеландия или Флорида..а защо не и Ел Ей??

Хари- Избери..

Оливия показа на Хари 3 пръста..

Оливия- Посочи един..

Хари посочи един от пръстите и Оливия го сви с останалите..

Оливия- Избери още един..

Хари посочи още един..

Оливия- Ел Ей бейбиии..

Хари- Йееей 

Те се засмяха и влязоха в колата...Хари остави Оливия пред къщата им с Луи и продължи към къщата в която живееше Тейлър..

Оливия затръшна чантата с тестовете на дивана и закрачи нагоре по стълбите.Тя влезе в спалнята и се преоблече..тя избра това . Тя чу,че входната врата се тръшва и в този момент се сети,че чантата и с тестовете е долу на дивана..Тя веднага изтича долу и видя Луи...

Оливия- Хей Луи...

Луи- К'во стаа Лив?? 

Оливия- Луи ти си пиян!!

Луи- Нее..само няколко грамаа..

Оливия- Или няколко галона?!Ела тук..

Оливия преметна едната ръка на Луи през рамото си и гои качи в стаята им..Тя го остави на леглото и започна да го съблича..Тя започна да разкопчава едно по едно копчетата на ризата му. Свлече ръце надолу по тялото му и разкопча колана на дънките му..Тя ги смъкна надолу и те паднаха на земята..Оливия преметна единият си крак от другата страна на Луи и тъкмо щеше да направи същото с другият когато Луи я дръпна и тя падна върху него..

Оливия- Луи какво правиш??

Луи- Искам те скъпа..

Оливия- Не може!!

Луи- Защоо??Ти си ми женаа..

Оливия- Не не съм..а и си мъртво пиян!!Хайде Луи пусни ме..

Луи- Няма!!

Луи хвана двете ръце на Оливия и я събори на леглото..Той разположи двата си крака от двете страни на кръста и и притисна ръцете и към леглото със своите..

Оливия- Луи пусни ме!!Причиняваш ми болка!

Луи- Искам те Лив..

Оливия- Не сега Луи..спри се моля те!!

Луи- Не мога..обичам те..

Оливия- Пусни ме ако ме обичаш...

Луи- Няма..

Луи започна да оставя целувки по шията на Оливия и премести ръцете си на кръста и,след което ги пъхна под блузата и и започна да обхожда кожата и с длани..Оливия използва момента и го избута от себе си..Тя избяга и взе ключа от вътрешната страна на стаята..Заключи Луи в спалнята и затисна вратата с тялото си..Тя се задиша тежко и усети болки в корема..Започна да и прилошава.Тя изтича до банята в съседната стая и намокри лицето си..Болките в корема и се изостриха.Оливия го притисна с длани и се свлече надолу по стената,покрита с плочки,присвивайки колене към гърдите си..Болките ставах нетърпими..Оливия едвам се добра до дивана в хола и извади телефона си от чантата...

Тя набра Хари..той и затвори първият пъ..Набра го още веднъж..и този път и затвори..На третият вече вдигна..

Хари- Лив нещо спешно ли има??

Оливия- Хари..Луи..той..нарани ме..сега коремът ме боли..бебето..страх ме е..

Хари- Чакай ме!!Идвам колкото се може по-бързо!

Хари моментално затвори телефона и заряза Тейлър по средата на скандала..Той се качи в колата и след най-много 5 минути беше в къщата на Оливия и Луи..Той се огледа,когато влезе в къщата и забеляза Оливия,която се гърчеше от болки до дивана..Хари изтича до нея и я взе на ръце.

Оливия-Хари..

Хари- Не се изморявай..

Той сложи Оливия на предната седалка в колата и я откара в болницата..Когато паркира колата я взе на ръце и я занесе до лекарският кабинет.Пред него имаше доста хора,но Хари ги разбута и влезе вътре..

Лекарят спаси бебето и пусна Хари да влезе в стаята..Оливия го прегърна и Хари и помогна да стане..

Оливия- Хари изведи ме оттук!

Хари- Докторе може ли да си ходим??

Д-ра- Да но без напрежение Оливия..ясно?!

Оливия кимна и Хари я хвана през кръста помагайки и да се придвижи до колата..

Хари- Какво ти направи той??

Оливия- Искаше да спи с мен,но не му дадох и щеше да ме насили...но успях да избягам..беше мъртво пиян..заключих го в спалнята..

Хари- Сега ще си събереш багажа и заминаваме..

Оливия кимна и с Хари отпътуваха към къщата...Вече бяха там,когато Оливия се качи в спалнята придружена от Хари...Тя отключи и видя че Луи спи..съвсем тихо извади няколко куфара и един сак от гардероба и си събра нещата..Написа писмо на Луи и с Хари тръгнаха..Тъкмо щяха да напуснат къщата когато нечий глас ги спря..

Луи- Оливия Хари!!Спрете!!

Хари- Разкарай се Луи!!С Оливия заминаваме..

Луи- Не я пускам!!

Хари- Не те питам..

Луи удари Хари в гръб и Хари падна..Той се изправи и погледна Луи злобно..?Удари го с юмрук в лицето и след като падна на земята го ритна няколко пъти в корема..

Хари- Това заслужаваш нещастнико!!Хайде Лив..

Хари избърса кръвта от устната си и с Оливия се качиха в колата..Скоро бяха на летището,а не след дълго и в самолета..


Извинявам се за забавянето,но имаме много контролни в последно време и само изпитват и трябва да уча повечкоо..Старах се да я напиша малко по-дългичка . Дано да ви е харесала.. 10 коментара за некст (: 


 

Chapter 9



Оливия беше заспала,докато самолетът се носеше из небето към Ел Ей...Хари гледаше облаците през малкото прозорче,намиращо се от лявата му страна...
Един сън обвзе съзнанието на Оливия..Той се промъкна в главата и и я измъчи до болка..Той беше свързан с Луи..
*Сънят:
Луи се събуди на дивана намирайки повече от 10 празни бутилки от алкохол около себе си..Той прочете за пореден път писмото на Оливия..през мислите му минаха всичките им хубави моменти и всички лоши..той се сети как Хари го удряше,а Оливия просто излезе през входната врата,дори не оценявайки усилията му да я запази до себе си..Сълзите се стичаха от небесно сините му очи и капеха върху бялата му тениска..Той с последните си сили се качи до спалнята в която спяха с Оливия..огледа се наоколо и си спомни как Оливия лежеше на леглото и се усмихваше,а той я гъделичкаше и се радваше на щастието им..Той вдиша от аромата,който се беше забил във възглавницата на Оливия..нейният парфюм..нейното ухание..Последните му сълзи се стекоха по бузите и паднаха върху възглавницата..Луи се добра до нощното си шкафче държейки възглавницата на Оливия.Той извади пистолета си и махан предпазителя..той го зареди..За последен път погледна към снимката на Оливия,която стоеше на шкафчето му и опря оръжието до главата си..Преглътна тежко и сви очи,оставяйки последните няколко горещи сълзи да се стекат по лицето му и да се разбият върху белият плат..Луи натисна спусъкът и около него се разля собствената му кръв..Тя беше навсякъдевърху възглавницата на Оливия,върху общата им снимка,върху писмото и,върху нейната рокля,върху самият Луи...
Картинката в главата на Оливия изчезна и тя видя себе си и Хари.те си играеха с детето си,но то изчезна в градината.Те викаха,търсеха го,но не го намериха..Щастието им си отиде заедно със животът на Луи,и детето им..
**
Оливия се събуди и започна да диша тежко.Започнаха да се стичат капчици пот по лицето и..Хари я забеляза и я прегърна..
Хари- Упокой се Лив..било е просто сън..не се притеснявай..
Тя не каза нищо..просто опря главата си на рамото на Хари и се загледа към прозореца..Тя пророни няколко сълзи,но след секунди те започнаха да се стичат..Оливия ги избърса и навдигна главата си от рамото на Хари..
Оливия- Не мога!!Не искам..връщам се...
Хари- Какво?!
Оливия- Не мога да го причиня на Луи..обичам го прекалено много за да позволя да му се случи нещо..
Хари- Но Лив..детето ни??
Оливия- Ще го махан..Луи е по-важен от него..съжалявам Хари..прости ми..
Хари- Оливия не можеш..
Оливия- Мога...не искам да загубя Луи..
Хари- Ами аз??Ще зарежеш мен и детето заради Луи??
Оливия- Оф Хари ще родя проклетото дете..но ще кажа на Луи че е негово..
Хари- Не!!То е мое!!
Оливия- От къде знаеш??
Хари- Моля?!
Оливия- Ами ако е на Луи??
Хари- Не може.ти не си..
Оливия- Напротив..и с него бях..все пак ми е гадже..
Хари- БЕШЕ!
Оливия- Още е..
Една стюардеса мина покрай Оливия и Оливия я спря..
Оливия- ?Извинете ме мис.къде е първата спирка на самолета??
Стюардесата- В Чикаго след 10 минути..
Оливия- Ще може ли да сляза??Налага ми се спешно да се върна..
Стюардесата- Естествено..
Оливия- Благодаря ви..
Стюардесата кимна приятелски и продължи напред..След 10 минути самолетът беше в Чикаго,а Хари спеше..Оливия слезе и взе багажа си..Тя хвана обратен полет и с нетърпение чакаше да  стигне отново в Ню Йорк..Оливия се събуди от мекият глас на стюардесата..
Стюардеса- Г-це пристигнахме в Ню Йорк..вече можете да слезете..
Оливия кимна и се изправи взимайки и обличайки якето си..Тя взе ръчният си багаж,а след като слезе от самолета и останалият..След всички процедури на летището тя си хвана такси и отиде в къщата където живее с Луи.Тя пъхна ключа и го завъртя..Отвори вратата и тръшна куфарите до шкафа с обувки..Тя се затича към стаята в която спяха с Луи и бутна вратата....

Хора имам чувството че никой не я следи ;( Ще ви помоля за мнение защото май става все по-безинтересна..обещавам,че другата част ще е по-дълга :)

Chapter 10

Когато тя бутна вратата видя Луи който се беше свил на леглото и прегръщаше възглавницата и..Той не я беше чул,че е влязла защото от слушалките в ушите му се чуваше адски силна музика..Оливия от вратата позна,че това е Ed Sheeran Give me Love
Няколко сълзи се стекоха от очите ми..аз погледнах Луи и веднага се метнах върху него обвивайки го в прегръдките си..
Луи- Оливия?! Какво правиш тук..
Той обърна лицето си към мен и аз видях раните които му беше причинил Хари и сините му очи пълни със сълзи..
Оливия- Обичам те Луи..обичам те повече от живота си.прости ми..обичам те..
Луи- И аз..обичам те адски много,ноо...ти..ти нали си..
Оливия- Да бременна съм,но..не се знае от кой е бебето..аз мисля,че е твое..
Луи- Но как??
Оливия- Ами лесно..Луи моля те прости ми...обичам те!!
Луи- Не е лесно Лив..ти..заряза ме толкова жестоко..и на всичко отгоре не ми каза нищо в очите..едно скапано писмо..
Оливия- Луи прости ми...моля те..ако не ми простиш няма да го преживея..
Луи- Прощавам ти Лив...но нещата няма да са както преди..аз все още те обичам толкова много,а ти ме нарани по този ужасен начин...трудно ще спечелиш пълното ми доверие отново..
Оливия- Знам Луи..това е по-ужасно от онова което щеше да ми направиш,преди да избягам,но...и ти имаш вина защото едвам не уби бебето!!
Луи- Значи сме квит..но аз бях пиян,а ти не..
Оливия- Луи престани..ако ме обичаш ми прости ако не...просто си замълчи..
Луи- Обичам те..
Оливия- И аз Лу..
Луи прегърна Оливия и я целуна..
Луи- Как да съм сигрен,че всичко между теб и Хари свърши??
Оливия- Повярвай ми аз и Хари сме по-малко и от приятели..
Луи- Ами ако детето е негово??
Оливия- Луи офф...аз..знаеш ли какво??Ела да почистя раните ти и отиваме на лекар.още днес ще видим на кой е бебето!!
Луи- Щом казваш..
Оливия донесе аптечката и проми раните на Луи...той се преоблече и двамата отидоха в болницата..Вече бяха пред кабинета..
Докторът- Госпожице влезте..
Оливия- А той може ли да дойде??
Докторът- Защо не..
Луи и Оливия влязоха..
**След няколко часа**
Луи- Хайде Оливия отвори ги!!
Луи настояваше Оливия да отвори изследванията..той се надяваше детето да е негово..
Оливия- Отварям го!!
Тя разкъса плика  и извади резултатите..
Луи- Е??
Оливия-...
Луи- Оливия?!
Оливия- Луи..
Погледът на Оливия не изразяваше нищо и Луи не можеше да разбере дали тя се радва или е противоположното на радост..
Оливия- Резултатите показват,че....

Извинявам се за забавянето и за кратката частно не ми остава време покрай оформянето на срочните оценки има много контролни и много зор ;дд Обещавам,че другата ще е по-интересна (: Благодаря на всички сладурковци,които я четат ;р

Chapter 11

Оливия- Резултатите показват,че..
Луи- Че ?!
Оливия- Ти си бащатааа...
Луи- Наистина ли??
Оливия кимна несигурно и погледна с виновен поглед към Луи..Той я сграбчи в прегръдките си и я целуна няколко пъти а тя беше потънала в мисли..
Луи- Какво има мила??
Оливия- Нищо..просто мисля..
Луи- Не се ли радваш,че ще си имаме бебе??
Оливия- Напротив..много се радвам..супер щастлива съм..
Оливия се усмихна фалшиво и прегърна Луи..
Оливия- Хайде да тръгваме..
я стана и протегна ръце към Луи..той ги хвана и стана..С Оливия тръгнаха към паркинга..Те се качиха в колата и през целият път само Луи говореше за бъдещето а Оливия не обелваше и думичка..Тя потъваше все по-дълбоко и по-дълбоко в мислите си...
Страхуваше се от настоящето..от Хари..от чувствата и разума си..
Най-накрая те бяха пред къщата..Влязоха вътре и Оливия остави чантата си,но взе резултатите...
Оливия- Лу аз ще се кача да поспя..
Луи- Добре мила..аз ще изляза за малко..
Оливия- Добре...обичам те..
Луи- Аз повече..
Оливия се качи в спалнята им и легна на огромната спалня.тя покри тялото си с меката завивка и затвори очи..
**
Тя се събуди от докосването на някой..някой докосваше лицето и с плавни и нежни движения..Оливия мислеше,че това е Лу и отвори очи с усмивка..
Оливия- Луи сти--- Хари?! 0.о
Лицето и придоби уплашен вид..Тя знаеше,че нищо от тук нататък няма да е лесно..
Оливия- К-какво правиш тук??Луи ще се прибере скоро..
Хари- Дойдох за да те видя и да попитам как е дъщеря ми.
Оливия- Д-детето е на Луи.
Хари- Така ли Лив..така ли?? Резултатите показват нещо съвсем различно...
Оливия- Хари не...ти..как?!
Хари- Мила резултатите бяха до главата ти...
Оливия- Хари това между нас беше грешка..бебето е грешка..ти си грешка..моля те напусни живота ми и ме остави да отгледам детето си с Луи..
Хари- Нима беше тактично да ме зарежеш в самолета докато спя и да избягаш при голямата си любов??
Оливия- Хари...
Хари- А и детето е мое..аз имам право да го виждам..имам право да съм до него когато расте..искам да знае кой е истинският му баща ясно??
Оливия- Не!! Разкарай се!!АЗ искам да живея с Луи и детето си..остави ме!!Напусни живота ми..
Хари- Значи това е краят??
Оливия- Да!
Това ''да'' едвам се чу,но бе достатъчно силно за да го чуе Хари..
Хари- Няма да те оставя лесно..нито теб нито бебето..имай го в предвид..сега се оттеглям,но ще се върна...
Оливия преглътна тежко и посочи вратата на Хари..
Той я целуна по челото и излезе с доволна усмивка..

****

Минаха 2 месеца..Оливия получаваше непрестанно съобщения от Хари..той по всяко едно време знаеше къде е тя и какво прави..с кой е,какво яде и кога спи дори.Той следеше всяко нейно движение..Оливия мразеше живота си,но се бореше защото обичаше Луи и искаше да бъде щастлива с него...
Коремът и вече си личеше..Това беше една от причините които я караха да се усмихне,въпреки всичко което и причиняваше Хари,следейки всеки ход от живота и..
Тя знаеше,че си заслужава да се бори за това малко същество,което живее вътре в нея,а също така и за Луи,на който причини толкова много неща...

Такам..постарах се да стане по-дълга,но май не стана особено интересна..съжалявам,но имам адски много контролни в последно време..Моля ви да кликнете на official site и да разгледате другите истории.страшно благодарна ще съм ви а и ще направя всичко възможно утре да напиша още една част..Обичам ви сладурковции <3 (:

Chapter 12

Оливия вече беше в осмият месец.Макар и трудностите създавани и от Хари,тя прекарваше всяка една минута с Луи по най-прекрасният начин..Те двамата бяха щастливи и преодоляваха трудностите с лекота..не вярваха на слухове,на предположения и на каквото и да е..Вече стаята за бебето беше готова..Оливия и Луи бяха щастливи.Хари също очакваше раждането на бебето.
Да..Хари..единственият проблем на Оливия в този момент..Само с един документ с изследвания той може да съсипе перфектният живот на Лив...

Беше мрачен септемврийски ден и на вън валеше..гръмотевиците раздираха небето..Луи и Оливия няха на дивана и гледаха романтичен филм,когато Оливия получи поредното съобщение от Хари..тя реши,че и този път е нещо незначително и го погледна с отегчен поглед...
Този път беше различно...този път съобщението срина Оливия вътрешно..този път тя разбра,че това не е поредната заплаха отправена от Хари...
Съобщението гласеше ''Лив...погледни копието на изследванията..дойде моментът да станем семейство.аз ти и бебето ни..Луи трябва да отпадне от играта..не мислиш ли??Крайно време е той да разбере истината скъпа. 
целувки хх -Хари''
Лицето на Оливия пребледня и тя започна да се задълбочава в мислите си все повече и повече...Тя погледна към телефона си,защото получи още едно съобщение..то беше ''чук,чук..някой ще ми отвори ли??'' - Хари''
Оливия разбра,че Хари е пред вратата и всеки момент истината ще бъде разкрита и всичко ще се съсипе...
Тя не искаше това да се случва и се откопчи от прегръдките на Луи изтичвайки към вратата..
Той я погледна изпадайки в недоумление и я последва... 
Оливия отвори вратата с насълзени очи и видя Хари,който се готвеше да позвъни...
Оливия- Защо ми го причиняваш Хари?Толкова много ли ти харесва да ме гледаш как страдам и се съсипвам все повече с всеки изминал ден??
Хари- Обичам те Оливия..ти трябваше да си моя!!
Оливия- Ако ме обичаше нямаше да ме съсипваш!!Щеше да ме оставиш да бъда щастлива!!Ти ме мразиш ти не ме обичаш...ненавиждам те Хари!!
Луи- Какво става тук?!Защо нищо не знам??
Оливия- Защото те обичам Луи..и защото не исках да те замесвам в това!!
Оливия започна да плаче неконтролируемо..
Тя блъсна Хари и му удари един шамар..Хари излезе на дъжда и издърпа Оливия до себе си..
Хари- Защо го правиш??
Оливия- Аз ли??Ти ми съсипа живота!!Прави каквото искаш..за мен вече няма смисъл!!Ти ме унищожи..аз съм пълна развалина..
Изкрещя тя с последни сили и падна на земята продължавайки да плаче...Капките дъжд се разбиваха в нейното тяло и се сливаха със сълзите и..
Луи- Лив стани.моля те..обясни ми всичко..
Луи опита да навдигна Оливия от земята,но не успя,защото беше заслепен от много ярки светлини..той усети нечия ръка да го дърпа и падна на тревата...След като се осъзна,той видя Оливия да лежи безжизнена на земята..
Луи- Какво направи глупако?!!!
Луи ритна Хари и го удари няколко пъти докато му изкара въздуха..Той изтича при Оливия ои я обърна по гръб..Отметна косата и и разкри бледото и лице..От устните и се стичаше тънка струя кръв..Той навдигна главата и от земята и я пое в обятията си.Целуна студените и устни и я положи обратно на студената и твърда земя отивайки до Хари..
Луи- Обади се на линейка преди да съм те убил!!Ти си виновен за всичко!!Обещавам ти,че ако нещо и се случи ще те убия по най-мъчителният начин!!Чуваш ли ме?! Идиот такъв!!Ти уби и Оливия и бебето!!
Докато Луи риташе и удряше Хари той прозвъни на линейка и каза адреса..Линейката дойде по най-бързият начин и взе Оливия..

Сълзи,смърт и нещо ужасно..това ще е съдържанието на другата част...

Идва уикенда и през трите почивни дни всеки ден ще пиша нова част...предполагам,че ако се съберат коментари утре ще пусна нова част (: 

Chapter 13

***
Хари и Луи се качиха в линейката заедно с Оливия..те държаха и двете и ръце,докато дежурният екип се бореше за живота и...
Пулсът и беше непостоянен..
Сърцето и започваше и спираше да бие..
Линейката спря на паркинга пред болницата и лекарите взеха тялото на Оливия,положено върху носилката вкарвайки я в реанимацията...
Хари и Луи опитаха да влязат,но бяха спрени от лекарят,който щеше да спаси живота на крехкото момиче...или поне щеше да опита...
Те двамата седнаха на седалките до реанимацията и зачакаха новини от лекарите или сестрите извършващи операцията....

4 часа по-късно

Един от лекарите излезе запътвайки се към един от кабинетите в близост до реанимацията.
Хари и Луи веднага се затичаха към него и го хванаха за раменете обръщайки го към себе си..
Хари- Тя е жива нали??
Луи- Тя трябва да е жива!!
Докторът- Още нищо не мога да ви кажа момчета...операцията не е приключила...рано е за резултати...

5 часа по-късно

Хари и Луи отново тичаха към лекарят който напусна операционната,този път сваляйки ръкавиците и маската си което значеше,че операцията е свършила...
Луи- Какво стана?!
Луи почти изкрещя думите си..
Докторът- Момчета..съжалявам..състоянието и просто беше твърде тежко..а и бебето усложнява нещата...
Хари- Не..тя не може да е мъртва!!Вие грешите!!
Хари започна да тресе докторът и да крещи..
Луи прекара пръсти през косата си и обиколи няколко пъти около лекарят и Хари в кръг..
Луи- ЗНАЧИ НЕ СПАСИХТЕ НИТО ОЛИВИЯ НИТО БЕБЕТО А??ЩО ЗА ЛЕКАРИ СТЕ ВИЕ МАМКА МУ!!
Докторът- Момчета успокойте се!!Ние не сме виновни..просто и е било писано да умре....

Хари и Луи запазиха мълчание вглеждайки се в земята и допускайки напиращите си сълзи да потекът...

В този миг една медицинска сестра излезе от операционната и с жест повика лекарят,който се затича към залата отново слагайки ръкавиците и маската си...

Хари- Какво става??
Докторът- Ако искате тя да оживее запазете спокойствие!

Той изтича в операционната оставяйки Хари и Луи в недоумление..но нали тя беше мъртва??Бебето също??

След 30 минути докторът излезе и изтича при момчетата..
Докторът- Не знам какво чудо се случи,но тя...тя оживя!!По някакъв начин пулсът и се възвърна..а бебето..бебето не можа да оживее...

Хари- Оливия е жива нали?!
Докторът- Да..да жива е..
Луи и Хари прегърнаха докторът и усмивките грейнаха на лицата им..Те се замислиха как би реагирала Лив,когато разбере,че бебето е мъртво..тя щеше да е съсипана..щеше да плаче,да се разстрои..и може би да посегне на живота си..
Хари мисли дълго и през ума му мина,че може той да е виновникът за случилото се..защото той докара Оливия до това критично състояние със съобщенията,обажданията и посланията си...

Мислите му бяха прекъснати от гласът на една сестра,която ги извести,че може да влязат в стаята при Оливия,но не за дълго..

Хари и Луи се потупаха по гърба и влязоха в стаята...Те видяха Лив да отваря очите си..
Хари изтича до нея,хващайки ръката и,а Луи го последва...
Луи- Миличка добре ли си??
Хари- Как се чувстваш??
Луи- Мигни 2 пъти за ''добре съм'' и 1 за ''чувствам се ужасно''
Оливия мигна един път допускайки няколко сълзи да се стекът по лицето и...
Тя бавно свали кислородната маска за да зададе някои въпроси на Луи и Хари..
Оливия- К-къде е бебето ми??
Попита тя шепнейки,понеже не и достигаха сили да го каже с глас..
Хари- Скъпа..важното е,че ти си жива и си добре..
Луи- Да..ще си имаме друго дете.не се притеснявай за това...
От очите и се стекоха още няколко сълзи и тя преглътна тежко..
Оливия- З-защо не ме оставихте да умра??
Хари- А защо да го правим??
Оливия- Защото..з-защото нямам причина да продължа да живея...
Луи- Говориш глупости любов..аз не съм ли причина?
Хари- Или пък хората които те обичат??
Оливия започна да плаче и пулсът и смени темпото си.
Луи- Лив успокой се..ще си навредиш.моля те...
Оливия кимна и стисна силно очи..Тя се надяваше,че когато ги отвори тя и Луи отново ще са в къщата в Донкастър и ще се гушкат на леглото без нищо от това да се е случило,но уви не се получи...
Тя протегна ръце,за да прегърне Луи а после и Хари...

Една медицинска сестра влезе и учтиво помоли момчетата да напуснат..те си казаха довиждане с Оливия и я известиха,че непрестанно ще бъдат пред стаята и ще чакат тя да се оправи...

***
Оливия беше сама в стаята.тя плачеше и гледаше апаратът отчитащ пулсът и..На нея не и се живееше при всички тези обстоятелства..тя искаше да сложи край на шибания си живот..Оливия протегна немощната си ръка към живото поддържащите апарати и натисна голямото червено копче..Те спряха да пиукат и да отчитат каквото и да било..
Оливия започна да диша трудно..усещаше,че пулсът и намалява и с последните си сили  започна да плаче и да си спомня хубавите моменти от живота си..Скоро пулсът и спря..Оливия затвори очи и заспа,ако можем така да го наречем....

Следва продължение...

Хора извинявам се за забавянето,но уроците са ужасниии...Сега отново ви моля  да погледнете и другите истории и да пишете мнение  защото с всяка част става все по-безинтересно ;(( Ще ви помоля и да изместим The Wanted!! Гласувайте(: !! http://fanbaseawards.com/index.php 
Ако не утре най-късно в други ден ще напиша нова част (: 

Chapter 14

Щом апаратът,който отчиташе пулсът на Оливия спря да издава накъсани звуци и образува права линия лекарите веднага се втурнаха към реанимацията и започнаха да се опитват да запазят живота на вече почти безжизненото момиче..
Луи и Хари отново останаха в недоумление,когато всички лекари и медицински сестри се затичаха към реанимацията...
Те опитаха да спрат някои от тях и да ги попитат какво става,но безуспешно...

Лекарят зареди шоковият апарат и го притисна към гърдите на Оливия..той повтори и дори потрети действието си докато най-накрая отново възвърна пулсът и..Той въздъхна облекчително и каза на сестрата да и бие някаква инжекция..Т
Той свали маската и ръкавиците си,след което напусна реанимацията...
Хари- Какво става??
Луи- Защо нищо не ни казахте??
Докторът- Апаратите явно са се изключили..това е довело до намаляване на пулсът и накрая до спирането му..Оправихме положението и го възвърнахме..тя отново е добре,но не е безопасно да остава сама,защото очевидно тя е изключила апаратите.някой от двама ви ще трябва да остане при нея в стаята...
Хари и Луи- Аз (в един глас)
Докторът- И двамата в такъв случай..късмет момчета...
Той потупа Хари и Луи по рамената и продължи към кабинета си...
Те двамата влязоха в реанимацията при Оливия и се настаниха от двете и страни..Гледаха я докато спи,но не след дълго и те заспаха.


След няколко седмици Оливия се оправи и трябваше да напусне болницата.От както се пробуди след шоковите удари тя рядко говореше за каквото и да е..

*В къщата*
Оливия искаше да започне от начало с Луи и те се върнаха в старата къща,а Хари отиде при Тейлър,за да утеши мъката си от избора на Лив.

Оливия лежеше на леглото и гледаше задълбочено в една празна точка,докато Луи се приближи и седна до нея...
Луи- Лив нека да поговорим..
Оливия- За какво?
Луи- За нас.за бебето..за бъдещето..
Оливия- Не ми се говори за това..моля те Луи. Знай,че те обичам и това няма да се промени..Обичам те..
Луи- Аз също мила...обещавам,че ще си имаме дете рано или късно...
Оливия кимна едвам забележително и Луи разположи тялото си до нейното,обвивайки ръце около талията и..
Скоро те се унесоха в сън..


Една мноооого тъпа част,но вие настоявахте и я написах (: ...
Не знам кога ще е другата част защото скоро ще кандидатствам на предварителни изпити и трябва доста да учано обещавам да е възможно най-скоро (: <3 

Chapter 15

**След 1 година**


Всичко беше утихнало..може би нещата се бяха оправили и пъзелът беше нареден...този сложен пъзел,който се пръска толкова пъти и липсваха толкова много парченца..Някои бяха изгубени,а други бяха скрити и никой не знаеше къде са...сега пъзелът е подреден перфектно,но всички знаем,че не може нещата да са гладки във всяко едно отношения..просто не е редно...сега ще разберете кой ще пръсне пъзелът отново..


21 Декември...

Оливия беше сама в къщата и правеше плановете си за рожденият ден на Луи..тя звънеше на хора,които не е виждал от години,за да го зарадва като ги покани на партито му..В този момент тя получи SMS..В началото помисли,че някой от поканените и е отговорил,но когато го прочете разбра,че това не е някой от поканените...Съобщението беше анонимно..Пишеше,че е от ''Т'' Тя препрочете съобщението още няколко пъти и разбраче не е и от Хари...Той вече си нямаше проблеми с нея.отношенията им вече бяха нормални..

Оливия прочете още 1-2 пъти съобщението и се огледа наоколо...
Съобщението отправено към нея беше ''Хей,Лив..отдавна не си си имала неприятности,но май забравяш по колко коварен начин ми открадна гаджето.мисля,че моментът да ти отмъстя настъпи..очаквай ме..ще ти го върна тъпкано!! -Т''

Нямаше номер...тя не можеше да отвърне на този SMS..
Единственото което можеше да направи сега е да мисли от кой ли може да е съобщението..докато обмисляше тя получи и второ съобщение..
''О,мила..чакай ме на партито.ще се видим хх -Т'' 
Оливия се уплаши много..за какво ставаше дума?!Чие гадже бе откраднала??
Тя помисли още известно време и се сети за Тейлър...Точно така..преди 1 година Хари я заряза заради нея...Може би сега е решила да си отмъсти..ама тя нали беше в Нова Зеландия..далеч...каква работа имаше с Оливия...На всякъде пишеше,че тя е продължила животът си и е забравила за миналото,а сега...сега се е върнала назад...

Вратата се отвори и ?Оливия погледна стреснато,но щом видя веселата физиономия на Луи веднага си отдъхна..
Луи- Хей милаа..как сиии?!
Оливия- Д-добре.ти??
Луи- Нещо случило ли се е?!
Оливия- Нее..нищо.как мина деня ти?!
Луи- Супер...а сега какво ще правим?!
Оливия- Нека да гледаме филм..
Луи- Окей..аз избирам...

Дните се изнизваха,а Оливия получаваше още и още съобщения от страна на ''Т'' ...Лив очакваше денят на партито със страх и с любопитство,защото от една страна щеше да разбере дали това наистина е Тейлър и какво ще направи тя...Но съобщенията бяха доста заплашителни..Оливия се страхуваше,че Тейлър ще съсипе животът и.Дали ще се случи??

Дойде и вечерта на партито..имаше много хора..Луи беше щастлив,а Оливия се усмихваше фалшиво за да не скапе настроението му..
Музиката вървеше..Всичко беше супер..Оливия се успокои,че ''Т'' сигурно няма да дойде ,но....

Найл изтича до Оливия...
Найл- ОМГ Лив това истина ли е ?!

Навсякъде настана суматоха..всички гледаха шокирано..Погледите се спираха предимно върху Хари и Оливия..

Хари- Какво гледате забога?!!

Той изкрещя и замери с чашата си по стената...

Chapter 16

Оливия грабна снимката и започна да я обхожда с поглед отдолу до горе..Тя не можеше да повярва на видяното..
Хари изтича до нея с още един екземпляр в ръцете си и го сравни с този в нейните ръце..
Оливия- Какво е това по дяволите?!
Изкрещя Оливия и погледна към Хари след това хвърли по един поглед и на останалите,които ги наблюдаваха..
В ръцете на Луи също имаше снимка..
Сигурно ви обърках..каква снимка ли?!Ами на Хари и Оливия..двамата заедно в леглото..щастливи..

В този миг Оливия получи съобщение...тя го погледна и видя,че отново е ''Т'' ..то гласеше ''Упс...май съм объркала снимките.нищо..една тайна по-малко..Целувки -Т'' 

Оливия се ядоса и хвърли телефона си,който се разби в пода на парченца..

Луи- Оливия може ли  поне да ми обясниш...
Оливия- Луи аз...
Луи- Отново ли?!
Оливия- Луи не...наистина това е отдавна..
Луи- Много ясно,че така ще кажеш..
Оливия- Аз...аз...
Хари- Какво гледате всички?! Не сме убили човек!!Това беше грешка..и вече е минало!Всеки продължи по пътя си...
Оливия- Да..за жалост се случи..аз съм виновна за всичко..мястото ми не е тук..заради мен се случват ужасни неща..

Тя тръгна плачейки към стаята си и с бързи движения събра багажа си в един сак и един куфар,след което напусна къщата разбутвайки шокираната тълпа от близки и познати на Луи...

Хари- Оливия почакай!!
Тя не обърна внимание на Хари и затръшна вратата под носа му.
Оливия се качи в колата си и подкара към летището...
Тя чакаше полетът си за Лондон..беше решила,че ще се върне...
Тя се качи в самолетът и започна да плаче...Гледаше през прозореца и се сещаше колко много проблеми създаде на Луи и изобщо на всички..Заради нея групата се разпадна...Тя беше виновна за толкова много неща..
До нея седна едно малко момиченце на около 4 и сложи ръчичката си на кракът и..
Момиченцето- Защо плачеш??
Лив избърса сълзите си и погледна към русокосата сладуранка..
Оливия- Просто съм..тъжна..а ти как се казваш сладур??
Момиченцето- Бела
Оливия- Прекрасно име..
Бела- Ти си Оливия нали??
Оливия- От къде ме познаваш??
Бела- Ами от телевизора..
Оливия се усмихна и отново погледна през прозореца..
Една жена дойде до Оливия и Бела и хвана ръчичката на Бела..Това явно беше майка и..
Жената- Бела..търсих те..изплаши ме...ела тук..не притеснявай момичето..
Аз се усмихнах на жената и пуснах ръчичката на Бела,за да може майка и да я вземе..
Жената- Извинявам се за безпокойството..
Оливия- О,няма проблем..беше ми приятно да се запозная с това ангелче..

Когато жената и момиченцето си тръгнаха Оливия се замисли как ли щеше да изглежда нейното дете.какво ли щеше да е чувството да виждаш как част от теб расте и се превръща в голям човек..да решаваш проблемите му.да му помагаш в трудностите..

Сега обаче това е минало..тя започва нов живот.Сама..далеч от всичко и всеки..

Да..точно така...сега тя беше  самичка..нямаше си никого..
Може би така щеше да е по-добре за нея...
Новото начало може да и даде шанс да поправи грешките си..

Отново съжалявам за забавянето (: Ще се наложи да ви поискам поне 10 коментара за некст (: Благодаря на всички,които следят историята ми ^^

Chapter 17

По пътя към Лондон Оливия плачеше и разглеждаше снимките на айфона си.. Тя се замисли кой обича..Луи или Хари..
Защо и двамата бяха толкова ценни за нея??Беше ли възможно човек да е влюбен в двама?! Защо  просто не можеше да избере единият.
Снимката беше от преди няколко месеца..Оливия не издържаше да види Хари и въпреки заплахите на ''Т'',която я следеше непрестанно Оливия реши да се види с Хари в един хотел..Тогава ''Т'' ги е снимала..и е решила да направи един от ходовете си на рожденият ден на Луи.

Оливия отново получи съобщение от ''Т'' ..То гласеше ''Знам,че си ми бясна..че искаш да ме съсипеш и че искаш да знаеш коя съм аз..Е,ще ти дам този шанс..Когато пристигнеш в Лондон ела пред Лондонското око..ще те чакам точно до касата за билети.ЩЕ бъда облечена в червено..Няма начин да ме объркаш..Чакам те..целувки -Т ''

Тя се ядоса още повече и в момента изгаряше от нетърпение да разбере коя е ''Т''...Кой съсипа живота и..кой я лиши от щастие,любов и усмивка..Кой я лиши от щастието на любимите и хора..

Когато се сети колко пъти е наранявала Луи и Хари сълзите и отново се стекоха по бузите и,но тя побърза да ги избърше и да прати съобщения на Хари и Луи...Те и бяха пратили поне по 20 и и бяха звънели стотици пъти,но тя нямаше смелост да отговори или да им вдигне..Сега обаче за да не се притесняват тя реши да им пише по един кратък SMS
На Луи писа ''Обичам те Луи..никога не съм си и помисляла да те нараня..всичко просто се случи..обичам те..моля те продължи напред.. -Лив хх''
А на Хари '' Хаз вътре дълбоко в себе си аз те обичам,но осъзнахче всичко беше грешка..грешка,която съсипа живота ни.нека повече не я повтаряме и забравим всичко случило е..знай,че те обичам и че и ако ти изпитваш същото към мен ще трябва да продължиш напред.. (: - Лив хх''

Очите и отново се насълзиха,но този път тя не избърса сълзите си,а ги остави да се стекът..

Не след дълго тя беше в Лондон..Отиде и остави нещата си в един хотел,след което побърза да отиде до уговореното място и да види причината за нещастието си..
Тя взе едно такси,понеже там отново валеше и отиде до Лондонското око..
Тя притича до касите и видя човек,облечен в червено,обърнат с гръб към нея,купуващ си билет за атракцията...
Тя изтича,но точи човек вече влезе в една от кабинките..Оливия набързо си купи един билет и влезе в кабинката при този човек,сядайки срещу него...
Човекът свали качулката си и погледна Оливия усмихвайки се самодоволно..
Оливия- Ти.тии...
Човекът-Аз..точно аз..обещах тиче ще те съсипя..успях нали?!Край вече със щастливият ти живот и със връзките ти с Една посока..
В кабинката влезе още един човек с качулка..След като и той свали качулката си Оливия го погледна още по-шокирано..
Оливия- И ти ли?!Божичко..

Кои са хората ще разберете в следващата част..

Изобщо не стана интересна,но се постарах да напиша нещичко ;дд Е ще пусна некст,когато се съберат малко коментари (: 

Chapter 18

Оливия- Елинор,Тейлър аз не съм искала да нараня нито една от двете ви!!Просто момчетата направиха избора си!!
Тейлър- Обещах да отмъстя за раздялата си с Хари и го направих..
Елинор- Ти си причината и за раздялата ми с Луи..той избра теб пред мен..
Оливия- Но Ел..по-добре ли щеше да е ако те лъжече те обича и в същото време да е с друга...когато спи при теб да сънува друга?!
Елинор- Аз го обичах!!
Оливия- А аз го обичам!!Защо ви беше да ни наранявате??
Тейлър-За да разберете какво ни беше на нас..
Оливия- Е..вече доволни ли сте?!Аз страдам..Луи страда..Хаза също..Постигнахте целта си,но каква е ползата?!
Тейлър- Просто..просто сме доволни,че разбра как се чувствахме ние..
Оливия- Не мислех,че ще стигнете до тук..
Елинор- Нито пък ние..
Оливия- Сега всички страдаме,защото вие сте доволни..радвам се за вас..
Тейлър- И ние също се радваме за себе си..
Оливия- Е,надявам се повече да не се видим..Довиждане и благодаря,че съсипахте живота ми!!
Тейлър- За нищо..пак заповядай..

Думите на Тейлър се чуха глухо защото Оливия вече беше напуснала кабинката на ''Лондонскотот око''
Тя се прибра в хотела си с такси,плачейки през целият път..Тя обичаше Луи..обичаше и Хари..
Оливия се качи в асансьора и се прибра в хотелската си стая..Тя легна на леглото и продължи с риданията си..Защо животът трябваше да е толкова сложен?!Защо трябва да има толкова капани и трудности?!Защо трябва да чувстваш болка в името на любовта и защо  трябва да се бориш за щастието по този ужасен начин?!
Тези въпроси бяха основните,които се въртяха в съзнанието на Оливия,но тя не намираше отговор на тях.
Тя погледна телефона си и видя,че Хари и Луи са я търсили хиляди пъти..И не само те..Найл,Луи,Лиам и Зейн също я бяха търсили..Дани и Пери не бяха по-назад от тях..Тя разбра колко много хора се притесняват за нея и се почувства гузно..
Лив реши да се обади на Луи за да му обясни всичко..
Тя взе айфона си и избра номера му..Чу се свободен сигнал и още на първото позвъняване Луи отговори..
Луи- Ало Лив къде си,как си,защо си тръгна без нищо да кажеш и какво по дяволите беше това съобщение което ми остави?!
Оливия- Луи виж..аз..аз се върнах в Лондон..сега всички трябва да започнем отначало..и..
Преди Оливия да се доизкаже той я прекъсна..
Луи- Оливия без теб моят живот приключва..той просто не съществува..преминахме през толкова препятствия оставяйки се на доверието да ни води..сега ако отново ми се довериш можем да поправим нещата..
Оливия- Луи не е толкова лесно..
Луи отново я прекъсна.
Луи- Напротив Лив..ако и двамата го искаме,не е и чак толкова трудно..всичко сега е като счупена ваза..с всяко едно парченце доверие,се възстановява и по едно парченце от счупената ваза.нека съберем парченцата Лив..кажи ми къде си и ще дойда..

Колкото и трудно да и беше на Оливия тя трябваше да откаже на Луи..в момента знаеше.че нещата не могат да се оправят..Тейлър и Елинор ще започнат ново ниво на играта,ако това се случи..А на Оливия и стигаше всичко случило се..Тя не искаше да страда повече..не искаше и любимите и хора да страдат..

Оливия- Не мога Луи..моля те приеми,че всичко свърши..
От очите на Оливия се стекоха няколко сълзи и тя преглътна тежко прехапвайки устни..
Луи- Обичаш ли ме?!
Оливия- Повече от всичко..
Луи- Тогава ми кажи къде си..
Оливия- Точно поради факта,че те обичам повече от всичко съществуващо в тази вселена няма да го направя..Обичам те..обичам те...обичам те..
Всяко едно ''обичам те'' стсваше все по-тихо,докато Оливия не затвори телефона..

Тя отново се сви на леглото,сгуши се във възглавниците и продължи да плаче...

--На другият ден--
Оливия тъкмо щеше да напусне хотелската стая,когато остра болка преряза коремът и..Тя се опита да я игнорира и да не мисли за нея,но тя стана много по-силна от преди..Тази болка накара Оливия да се свлече на земята..Коликите бяха ужасни..не и позволяваха да се държи на краката си..Тя се строполи на земята и изпадна в безсъзнание..

Chapter 19

Когато се събуди тя видя бяла светлина идваща от лампата над лицето и и чуваше писукащият звук,който издаваха апаратите..Тя осъзна,че се намира в болница,но не знаеше от колко време е там,какво се е случило или пък дали е ден или нощ...
Пред лицето и се подаде една ръка и направи няколко движения,за да проследи рефлексите и..
Оливия премигна няколко пъти и погледна към лицето на медицинската сестра..
Оливия- Какво правя тук?!
Сестрата- Докараха ви вашите приятели..
Оливия- Приятели?!
Сестрата- Мхм..искате ли да ги видите?!
Оливия- Д-да...
Оливия се изправи леко и се облегна на меката възглавница..
Вратата на болничната стая се отвори и Оливия потръпна в очакване да види кои са ''приятелите'' които са я довели тук..
През вратата влезе Луи..
Оливия- Луи?!
Луи- Тук съм Лив..и нямам намерения да отивам другаде...
Оливия- Казах ти да не идваш..казах ти,че всичко започва от начало..КАЗАХ ТИ!!
Луи- Успокой се..искам да поговорим..
Оливия се успокои и преглътна тежко..
Оливия- ?Имаш 5 минути..
Луи седна на леглото до нея и хвана ръката и стараейки се да не докосва абокатите...
Луи- Защо ме мразиш??Какво направих??
Оливия- Луи не те мразя..аз просто..
Луи- Просто какво??
Оливия погледна на другата страна за момент за да избегне погледът на Луи,но се обърна за да признае най-накрая чувствата си..
Оливия- Искаш истината..ще я получиш..Мразя те защото ти си целият ми живот!!Залъгвах се,че мога да продължа без теб..обичам те..обичам те повече от всичко и това ще е така завинаги..Мразя се за това,че те наранявам...че съм една кучка която си играе със чувствата на две момчета..Елинор и Тейлър се опитаха да ме съсипят,но и те не успяха..защо по дяволите не мога да се отърва от шибания си живот?!
Тя избухна в плач,а Луи я пое в обятията си,заравяйки лице в косата и..
Отдавна той копнееше да усети ароматът и..тя му липсваше до такава степен,че бе възможно и да откачи без нея..Когато разбра,че тя също се нуждае от него един огромен камък или по-точно скала се стовари от раменете му..
Луи- Лив...аз също те обичам..ти си моят свят..моят живот..моите мисли..ти си ми всичко..Когато ме напусна се съсипах..обмислях самоубийство..но ето,че сега отново си в ръцете ми..обичам те..
Оливия регърна Луи и продължи да палче..
Оливия- Защо съм тук?!
Луи- Защото..защото..
Оливия- Луи изплюй камъчето!!
Луи- Ти..имаш тумор на мозъка..
Когато Луи каза последната думичка от очите му се стекоха сълзи,но той побърза да ги избърше,за да не нарани Оливия..
Оливия- Уау..изненадваща новина..или по-точно шокираща..не знам какво да кажа..аз..аз ще умра..скоро ли ще е ?!
Луи- Не!!Ти няма да умреш!!ЩЕ те оперират..ще ходиш на химиотерапии..ще се оправиш..Няма да ти позволя да ме напуснеш толкова лесно..не и преди да промениш фамилията си на Томлинсън..не и преди да си имаме няколко деца..не и преди да отгледаме внуците си...няма да ти позволя Оливия!!
Оливия- Луи..никакви операции и химиотерапии..шансовете със сигурност са малки..не искам да прекарам остатъка от малкото си останал живот в болницата..
Луи- Имам и още нещо за казване..
Оливия-Ако ще е за операции и химиотерапии не искам да слушам..
Луи- Не..не е...
Оливия- А какво е?!
Луи- Ти си бременна..
Оливия- Какво?!Нали имах тумор?!
Луи- Да но си и бременна..
Оливия- И какво става в този случай??
Луи- Ако искаш бебето трябва да рискуваш живота си и да претърпиш само операцията без химиотерапии,а ако искаш да спасиш живота си трябва да махнеш бебето..
Оливия- ЩЕ родя бебето..
Луи- Но Лив..
Оливия- Не ме разубеждавай Луи..ще родя това дете..а ако не искаш ти да го отгледаш..просто..просто го дай на Дани и Лиам..
Луи- Разбира се,че искам Лив,но ти си много по-важна защото ако се оправиш ще можем да си имаме много деца..а без теб..без теб нищо няма да е наред..
Оливия- Повярвай ми,че всичко ще е наред..
Луи- Както кажеш..моля те помисли си..
Оливия кимна и няколко сълзи се стекоха от очите и..ю
Оливия- Луи моля те остави ме сама..
Луи кимна и прегърна Оливия..Той целуна челото и и напусна болничната стая..
Оливия избухна в плач и по инерция сложи ръцете си върху корема..Животът и вместо да се оправи като в приказките ставаше все по-сложен..тя го мразеше..мразеше и себе си,но за едно беше сигурна..Че ще роди детето..то беше по-важно за нея от всичко..нямаше да загуби и него..Поне то щеше да остане на белият свят..част от нея..
Тя трябваше да остане силна и да вземе решение..но сега единственото нещо,което и се правеше беше да потъне в дълбок сън,който може би ще я подтикне към правилното решение..

Оливия положи главата си на меката възглавница и допусна последните сълзи да се спуснат от очите и след което заспа...

Такаа..знам,че тази част стана малко тъпа,но другите ще са по-интересни..благодаря на всички,които следят историята (: 

Chapter 20

Оливия се събуди от лъчите и студения полъх,които нахлуваха от прозореца..Тя отвори очи и леко ги разтърка..
Лив обърна главата си на другата страна и видя спящият Луи..той беше заспал на малкото кожено канапе...
Тя погледна отново към прозореца и понеже беше на един от ниските етажи през него можеше да види зелените дървета и птичките..можеше да чуе детските гласчета на малките деца идващи да посетят мама,тате,баба или дядо а може и някой друг..
Беше пролет..миришеше на живот...На Оливия също и се живееше,но тя знаеше,че и остава малко време...
Лив се обърна на другата страна и прочисти гърлото си,което накара Луи да се събуди..
Луи- Лив как си??От кога си будна..
Оливия- Добре съм Луи..ти защо не се прибереш да си починеш??
Луи- Не искам..искам да прекарам всяка една секунда от живота си с теб..нямам намерения да си тръгвам без теб..
Оливия- Луи не може така..знаеш,че на мен ми остава съвсем малко време..ти ще намериш друго момиче,което да се грижи за синът ни..
Луи- Първо..Лив по дяволите ти ще оживееш!! И второ..не е син а са син и дъщеря...
Оливия- Ъъ?! 0.о ..Близнаци?! 0.о
Луи кимна..и двамата замълчаха умислени,но след миг Оливия наруши тишината..
Оливия- Знаеш ли кое е единственото нещо заради което не искам да се оперирам??
Луи- Кое е?? 
Оливия- Бебетата..те..не искам да изгубя и тях..преживях трудно и загубата на миналото...
Луи- Но..може да се оперираш и без опасност за тях..
Оливия- Наистина ли??
Луи- Мхм..
Оливия- Тогава може и да си помисля,но първо искам да говоря с доктора..
Луи- Ей сега ще го доведа...
Той веднага скочи от диванчето като  опарен и изтича през вратата..
Това предизвика усмивка на лицето на Оливия..тя не искаше да напусне любимият си човек..знаеше,че ако умре той ще страда много..Но изборът е много труден..а и шансовете да оживее след операцията са много малки..въпреки това тя взе решение..
''Ще го направя за Луи..обичам го повече от всичко за да му позволя да страда за мен..преминах през много и през това ще успея'' каза си Лив и погали коремът си..
След секунда Луи и докторът нахлуха в стаята..
Оливия се засмя при гледката,защото Луи буташе доктора,а той просто си стоеше и мърмореше като по анимационните филмчета..
Докторът- Добре господин Томлинсън вече можете да ме оставите..
Луи- О,да..съжалявам..
Те дойдоха до леглото ми и докторът седна на леглото до мен и ме погледна..
Докторът- Е госпожице Томлинсън..
Оливия- Косуард 
Докторът- Извинете..Косуард...искали сте да говорите с мен..
Оливия- Мхм..
Докторът- Слушам ви..
Оливия- Мога ли да се оперирам без да навредя на бебетата и без да поставя животът им в опасност?!
Докторът- Да,но ще е по-опасно за вас,понеже ще се случи в седмият месец от бременността..
Оливия- А аз в кой месец съм??
Докторът- Четвърти..
Оливия- Уауу..странно е,че досега не съм разбрала..
Докторът- Е вече знаете..поемате ли рискът??Защото ако да още от сега започвам да подготвям нещата..
Оливия погледна към Луи,чиито очи бяха изпълнени със сълзи готови да се стекът всеки миг..
Оливия- Да..поемам го..
Докторът- Няма да ви правим химиотерапии защото сте бременна,но след 2 месеца ви очаквам отново тук,за да говорим относно операцията..На третият месец ще я извършим..
Оливия- А сега можем ли да си вървим??
Докторът- Можете..
Оливия- Добре..благодаря ви..
Докторът напусна стаята и Оливия прегърна Луи със всичка сила..
Луи- Сигурна ли си,че искаш да поемеш риска мила??
Оливия- Да..правя го заради теб..след всичко което ти прииних не мога да те зарежа просто ей така..Обичам те!!
Луи- Обичам те..


Chapter 21

Вече беше минал месец от изписването на Оливия..оставаха само още два до операцията..Лив беше щастлива въпреки фактът,че имаше тумор..
Коремчето и вече ли личеше и това я караше да бъде още по-щастлива,а най-важната причина за усмивките и беше Луи..Тя го обичаше повече от всичко..Сега Оливия се опитваше да го накара да спре да мисли за ракът и и да се радват на най-щастливите моменти в живота си..

Оливия и Луи бяха легнали  на тревата и Луи беше доста умислен,а Оливия му говореше как ще кръстят бебетата,какво ще правят заедно,дори в кое училище ще учат..Питате се за какво мисли Луи??За ракът или за нещо друго?!Е,сега ще разберете..

Оливия- Луи моля те слушай ме поне за миг..
Луи- Слушам те мила..
Оливия- И какво казах??
Луи-- Че ме обичаш?!
Оливия завъртя очи и въздъхна,изправяйки се в седнало положение...
Оливия- Какво да направя за да спреш да мислиш за шибаната ми болест??
Луи реши,че това е най подходящият момент..
Луи- Гушни ме..
Оливия прегърна Луи,наслаждавайки се на ароматът на скъпият му парфюм..
Луи- Сега ме целуни..
Оливия сля устните си с тези на Луи в дълга и нежна целувка,преливаща от чувства..
Луи- Обичаш ли ме??
Оливия- Повече от всичко на света..
Луи- Омъжи се за мен!!
Той с бързо движение извади една кутийка от задният джоб на дънките си и я отвори пред очите на Оливия..Усети се и застана на колене за да е по-оригинално..
Луи- Е?!
Оливия- ДА!!
Тази кратка думичка се изплъзна от устата и и от очите и започнаха да се стичат сълзи..сълзи от щастие..щастие,което тя досега не бе изпитвала..
Оливия- Обичам те!!
Луи- Аз повече..
Оливия- Това беше много неочаквано Томлинсън..щях да получа инфаркт..
Луи- Има и още..
Оливия- Сериозно ли??
Луи- Напълно..Ела с мен..
Луи се изправи и подаде ръка на Лив,за да може и тя да се изправи по-бързо..
Когато тя се изправи той не пусна ръката и,а я задърпа към спалнята им..Луи отвори вратата и Оливия видя,че на леглото има една прекрасна булчинска рокля (http://weheartit.com/entry/53667369/via/brownlisa717) в комплект с великолепни обувки(http://weheartit.com/entry/53685825/via/adrian_godslayer),воал и букет..От банята излезе Лу,която беше измила ръцете си и освежила грима си..
Лу- Е Лив..готова ли си да те приготвим за сватбата??
Оливия- Луи ще те убия!!
Тя изкрещя радостно и се метна на врата му..
Луи- Е оставям те на Лу,за да се приготвя..ще се видим в задния двор след час..Обичам те..
Оливия- Аз повече..благодаря ти за всичко скъпи..
Луи- Аз ти благодаря,че съществуваш..
Луи целуна Оливия и напусна стаята..
Лу- Е,да започваме..

След по-малко от час Оливия беше готова..Лу беше много добра в работата си..гримира я и прибра косата и с няколко фиби и закачи воалът..сложи и лек грим,за да подчертае изваяното и лице...Когато Лу погледна към Оливия,след като бе приключила се изуми от собствените си умения..
Лу- Толкова си красива..и коремчето ти е толкова сладко..
Оливия- Благодаря ти Лу..
Лу- Сега трябва да слизаме..
Оливия- Окей..
Оливия слезе долу придружена от Лу и долу я посрещна Хари
Оливия- Хари..какво правиш тук??
Хари- Аз..а-аз..т-такова..красива сии..
Оливия- Благодаря..ти също..Е какво правиш тук??
Хари- Кум съм ви..
Оливия- С гадже ли си тук??
Хари- Мхм..
Оливия- Коя е щастливката??
Хари- Ще видиш..да тръгваме..Луи сигурно ни чака..
Оливия кимна и Хари пое ръката и в своята..двамата потеглиха към олтара..Когато Луи видя Оливия изпадна в транс..
Луи- Прекрасна си любов моя..
Оливия- Не по-прекрасна от теб скъпи..
Бракосъчетателят започна със дългите си речи и Оливия и Луи едвам дочакаха да кажат да..След като го направиха те се подписаха и последва сладката целувка..
Оливия видя,че градината е пълна и реши да се поинтересува коя е приятелката на Хари..
Тя съзря Хари и реши да се възползва от момента..
Оливия- Луи..ей сега идвам..
Луи- Добре мила..
Оливия бързо отиде до Хари..колкото можеше с тази огромна и тежка рокля де...
Оливия- Хари..Хари чакай..
Хари се обърна и се усмихна на красивото момиче..
Хари- Какво има Лив??
Оливия- Аз..искам да ме запознаеш със приятелката си..
Хари- Но ти я познаваш..дори много по-добре от мен..
Тези думи предизвикаха объркване в мислите и предположенията н Оливия..
Оливия- И тя е.?!
Едни ръце закриха очите на Оливия..
- Познай кой еее..
Веселият глас на това момиче беше познат на Оливия..толкова познат..това не беше възможно..не можеше да е истина..Най-добрата и приятелка..Тя не очакваше от нея,да стори нещо толкова нереално и да не и каже..Обърна се и видя лицето и..Лицето от което е премахвала толкова сълзи и виждала толкова усмивки..Защо сега нещата се обърнаха така?!
Оливия- Картър?!
Картър- Даа...липсваше ми адски многоо Лив..
Картър даде една задушаваща прегръдка на Оливия,която все още се опитваше да проумее как най-добрата и приятелка сипва сол в раните и като е със човекът,който Лив най-много обичаше до преди няколко месеца..
Картър- Не се ли радваш да ме видиш??
Оливия- Картър ела с мен за малко..
Картър кимна и последва Оливия която се запъти към къщата..двете влязоха вътре и Оливия заключи вратата..
Картър- Какво има Лив??
Оливия- Какво има ли??Как можа да ми го причиниш??Защо Хари??Защо не Зейн,Найл или Лиам??Защо Хари??Знаеш,че аз все още го обичам!!Знаеш го Картър!!Знаеш го!!
Оливия крещеше в лицето на най-добрата си приятелка,но не осъзнаваше,че може би не са сами..

Е това е новата част.. Дано да ви е харесала (: До ден-два ще пусна нова ^^

Chapter 22

Уебсайт в alle.bg